Измъкваш се от совалката. Целият си схванат, протягаш се, целуваш близките си хора и пишеш www.
Ядрената ми интернет зима скоро завърши или пък скоро започва пак; слава Богу, добре познати стари неща се завръщат точно когато си мисля, че ще трябва да започна от самото начало. Този път не просто ще наблюдавам отстрани – ще наблюдавам отстрани как участвам в събитията.
Докато се плъзгах по нищото в открития космос се изгубих и май не успях да се намеря. Сега ще се опра на непроменяните IP адреси и ще се метна в истинската атмосфера – кислород кислород кислород!
От теб се иска само да ме четеш и да коментираш понякога. Ако си послушен, за Коледа ще ти пратя подарък.
Искам коледен подарък! ;]] Майтапя се.
Според мен, стоиностите се придобиват, в зависимост от това какво значение придаваме на даден обект. В случая блоговете ни. И се съгласявам, както един приятел казва, че блога е да ни служи на нас, а не ние да му робуваме. Което си е яко.
;]]
Stay cool.
За коледния подарък – stay tuned, по празниците ставам много щедра 😉
А за стойностите – виж, някои неща просто *имат* стойност, без да им я придаваме допълнително. Ако сведем нещата до блоговете – аз си обичам блога, но трябва да мисля и за онлайн идентичността си, затова невинаги е такъв, какъвто го искам; много е важно напоследък как точно присъстваш в интернет и какво казва Гугъл за теб.