Знаете ли какво е берберски макак? В Гибралтар всички знаят какво е това, защото именно там тези космати въшльовци скачат неочаквано върху гърбовете и колите на туристите, просят храна, гледат лошо и като цяло дават да се разбере, че това си е тяхното място.
Много от читателите на този блог стигат до него търсейки информация за Гибралтар, затова специален гост-блогър: сестра ми Надя, която повече от 8 години живее в този странен, но чаровен град-държава. Тя е подготвила за вас серия от постове за Гибралтар и ще ви разкаже как да стигнете до там, къде са най-добрите сандвичи, какво да видите като туристи и прочее.
Неотдавна майка ми ме покани да се присъединя към нея за кратко пътуване до Литва и твърдо следвайки принципа “Гъз път да види”, се съгласих. Ако трябва да избирам дестинация сама, 100% ще ме намерите на някой плаж с коктейл или два в ръка, та си казах – давай, сега ти е паднало.
Някои дестинации са интересни и наситени с преживявания, гледки и аромати. Толкова вълнуващи, че ми се иска да споделя няколко мили думи с прекрасните хора, с които имам удоволствието да споделям часовете по летищата и във въздуха. […]
Не искам да живея в Истанбул – но искам да се връщам хиляди или поне стотици пъти. Истанбул е всичко, което София не е. Истанбул е всичко. Истанбул е любов. […]
Втората част на списъка с места, които според мен трябва да се посетят в така любимия ми Амстердам.
Кратък гид за местата, които според мен задължително трябва да посетите, ако се окажете случайно в един от най-любимите ми градове в Европа: Амстердам. Част първа.
Технически погледнато, с Гърция се знаем отдавна. Бях още дете, когато майка ми ме метна на ферибота от Атина до Крит, влачи ме по целия остров и после ме върна в Атина да гледаме там камънак, космополитност и гърци. Атина тогава не ме впечатли много (после също, ако трябва да съм искрена), Крит беше по-вълнуващ,
Ако ме търсиш по морето през юни/юли/август, зарежи тая история. През тия месеци аз съм в София, работя си кротко в полу-празния офис и завиждам на отпускарите съвсеееем мъничко, колкото да не е без хич. После през септември отивам на море. Ето и сега, рапортувам от гръцко. В Олимпиада сме, което е (както каза Мартин)
Остана ми време най-накрая да си подредя снимките и мислите и да ти разкажа за ваканцията си. Не че толкова те интересува, но хората, казват, обичали да четат за пътувания, пък аз искам да си направя блога медия номер 4 в държавата, така – отдавам се на популизъм. Както вече ти разказах в предварителния преглед,
Не съм се вясвала тука тия дни, ама ще ми простиш, във ваканция съм… Кацнахме миналата седмица в Малага, сестра ми и гаджето й ни чакаха на летището с лимузина тип фиатче, натоварихме се във фиатчето и газ към Гибралтар. Скалата я видяхме още по пътя, обаче не бяха пуснали лампите в наша чест и
