Неотдавна майка ми ме покани да се присъединя към нея за кратко пътуване до Литва и твърдо следвайки принципа “Гъз път да види”, се съгласих. Ако трябва да избирам дестинация сама, 100% ще ме намерите на някой плаж с коктейл или два в ръка, та си казах – давай, сега ти е паднало.
Не искам да живея в Истанбул – но искам да се връщам хиляди или поне стотици пъти. Истанбул е всичко, което София не е. Истанбул е всичко. Истанбул е любов. […]
Втората част на списъка с места, които според мен трябва да се посетят в така любимия ми Амстердам.
Кратък гид за местата, които според мен задължително трябва да посетите, ако се окажете случайно в един от най-любимите ми градове в Европа: Амстердам. Част първа.
Технически погледнато, с Гърция се знаем отдавна. Бях още дете, когато майка ми ме метна на ферибота от Атина до Крит, влачи ме по целия остров и после ме върна в Атина да гледаме там камънак, космополитност и гърци. Атина тогава не ме впечатли много (после също, ако трябва да съм искрена), Крит беше по-вълнуващ,
Ако ме търсиш по морето през юни/юли/август, зарежи тая история. През тия месеци аз съм в София, работя си кротко в полу-празния офис и завиждам на отпускарите съвсеееем мъничко, колкото да не е без хич. После през септември отивам на море. Ето и сега, рапортувам от гръцко. В Олимпиада сме, което е (както каза Мартин)
Остана ми време най-накрая да си подредя снимките и мислите и да ти разкажа за ваканцията си. Не че толкова те интересува, но хората, казват, обичали да четат за пътувания, пък аз искам да си направя блога медия номер 4 в държавата, така – отдавам се на популизъм. Както вече ти разказах в предварителния преглед,
Не съм се вясвала тука тия дни, ама ще ми простиш, във ваканция съм… Кацнахме миналата седмица в Малага, сестра ми и гаджето й ни чакаха на летището с лимузина тип фиатче, натоварихме се във фиатчето и газ към Гибралтар. Скалата я видяхме още по пътя, обаче не бяха пуснали лампите в наша чест и
Миналата седмица в Пловдив имаше технически панаир, а на други места из града се случваха и други панаири (от онези, неприятните). Пловдивският панаир по мое мнение е една от големите екологични заплахи в България – градът се оказа задръстен от листовки, брошури и рекламни найлонови торбички, за чието производство не искам дори да помислям, камо
Ето го съботното ни пътуване в няколко снимки:Трипът започна с каране по завои…И спирка за кафе и пържени картофки на място, наречено “Щъркелово гнездо”.Освен щъркелово гнездо, имаше и яхти, вълни и вятър.Трябваше да спрем в Самоков за бензин и винетка.Пътят нагореА горе – сняг!И почти накрая – групова снимка пред Мальо.. ъъъ.. Мусала. * Снимките,
… колкото да не е без хич:Малко облаци през прозореца на автобуса – emergency exit-a на градското ежедневие. Замъкът на Спящата Красавица или отмъщението на архитекта? И двете, под формата на хотел близо до Варна. “Вратите” на Кристо, пресъздадени на плажа от неизвестен турист. И Бебел, толкова енергична, че е невъзможно да я хванеш в
Върнах се и знам, че съм ти липвала. Обещавам следващия път да те взема със себе си, а сега само ще разказвам.Варна и пътят до ВарнаТози път нямам време да разглеждам града, а нямам и желание – Варна е поредната бетонна площадка по морето, плажовете са мръсни, цените – неприлично високи и местните говорят на
