Технически погледнато, с Гърция се знаем отдавна. Бях още дете, когато майка ми ме метна на ферибота от Атина до Крит, влачи ме по целия остров и после ме върна в Атина да гледаме там камънак, космополитност и гърци. Атина тогава не ме впечатли много (после също, ако трябва да съм искрена), Крит беше по-вълнуващ,

Ако ме търсиш по морето през юни/юли/август, зарежи тая история. През тия месеци аз съм в София, работя си кротко в полу-празния офис и завиждам на отпускарите съвсеееем мъничко, колкото да не е без хич. После през септември отивам на море. Ето и сега, рапортувам от гръцко. В Олимпиада сме, което е (както каза Мартин)