Вчера срещнах на улицата моя позната, която живее в Щатите. Всъщност почти се подминахме на улицата, не знам по какви причини. – Как си? – попитах, защото отдавна не бях поглеждала блога й.– А ти как си? – върна тя.– Добре съм, уча, работя…– Знам, чета те. Това не е много добър пример, защото с

Точно преди десет години, на този ден, горе-долу в този час някакъв кретен щеше да вкара куршум в тогава невръстната ми главица. Спасиха ме не 60 секунди, а няколко сантиметра. Точно преди 23 години, на този ден, майка ми ме е обвързала с едно глупаво суеверие и вярата в нещо, което едва ли съществува; и

И преди съм споменавала колко е готина Миранда Джулай. Виж сега това и помисли не е ли време да се извиниш на някого, когото обичаш? [close up] И в тази връзка: Мило непознато момче, Извинявай, че не ти оставих ключ под изтривалката и че не прелетях света, за да те срещна навреме; и че те

… Не бе, не вървях и никъде не отивах, а си стоях в офиса и се радвах на даунтайма (а даунтайм е когато кажеш “таковал съм му майката, спирам да работя” и наистина спреш) ; и както си стоях си пуснах радио в слушалките и слушах латин джаз и гледах снимки като тези, въобще –

Вчера един познат от Варна ми каза, че тази зима в най-големия сняг хората там са копаели тунели, за да се придвижват. Един ден този мой познат отишъл през един такъв тунел до плажа, за да види има ли сняг по пясъка. Казах му, че винаги съм се чудила дали снегът се задържа върху пясък,