Шаро си отиде

Децата и домашните любимци те обичат без условия. Понякога се сърдят, но и то е от любов. На децата и домашните любимци никога не можеш да обърнеш достатъчно внимание. Колкото и да ги обичаш, винаги заслужават повече. Когато си отидат, не знаеш какво да правиш със себе си.

ТЪРСИМ СЪКВАРТИРАНТ

А ние двамата с Боби не пием кафе, а оставаме сами в апартамента, т.е. имаме свободна стая. Можеш да се нанесеш в нея от утре (настоящият й обитател се изнася, докато пиша този текст) срещу приличен наем. Необзаведена е, но си има собствена тераса. Апартаментът се намира в Лозенец, близо до площад Журналист. Ако проявяваш

Разни безобразни

Тия дни установих, че да си търсиш работа си е работа на пълен работен ден. Особено през декември. Какво друго е ново? Шаро имаше настинка. Търчане по ветеринари, заешки антибиотици и какво ли още не. Сега вече е добре, но достигнах до важен извод: Шаро не е заек, а таралеж. В гащите. И въпреки това

Grape dish…

… или манджа с грозде.  Толкова рядко пиша тук, че в главата ми е блог-каша; но стига кулинарни метафори.  Обявявам пролетта за официално открита. Спират се посещения в МакДоналдс, КФЦ и други места, където усмихнати хора ме хранят с боклуци.  Надя има нова работа, нов служебен компютър, нова къща и стара колежка. Толкова стара, че

Джаджи

Владо ме е тагнал, затова зéми тия джаджи. Много хора, гледам, си споменават удобните обувки и пресите за кафе; моето кафе достига до вас мен с любезното съдействие на микровълновата, инстант кофи, мляко и захар, а за обувките по-добре да не отварям дума – ще отнеме адски дълго време.  Останалите неща са такива, без които

Бележки на хладилника

В сесия съм и този семестър за първи път здраво съм го закъсала, затова накратко.  Преди 3 дни феноменално тъп служител на компанията, в която работя, качва във Фейсбук 2 мейла от клиенти, като така нарушава нашата privacy policy и куп вътрешно-фирмени правила. Голяма група колеги, също толкова смъртоносно тъпи, се изреждат да оставят коментари

Анатомия на една пред-великденска вечер

Докато се подготвяхме за боядисването на яйцата, Шаро се усамоти със сеното си. Докато усетим какво става, вече беше намерил отвора на торбата и хрупаше удовлетворено. Зарадвахме се, че е достатъчно голям да се оправя сам и се върнахме към яйцата. Жертвите бяха едва три, но за сметка на това – страшни. Докато Нана смесваше

Мила, счупих зайчето

  Това е Шаро след травмата, която му причиних преди няколко дни – държах го на ръце, той реши да скочи и се приземи на паркета, с фрактура на бедрена кост. Да намериш дежурен ветеринар в събота вечер се оказа тежка задача, но Д-р Антов, при когото сме водили домашната си топка косми преди, ни

Run, Шаро, run!

Шаро расте и изглупява – вече напълно свикна с нас и приятелите ни, които влетяват вкъщи и започват да го мачкат и гушкат.   Ние също свикнахме с Шаро и само му се смеем, когато се блъсне в масата (пързаля се по паркета и не успява да спре когато поиска), когато скочи от дивана и

Шаро!

Това е Шаро, нашият нов домашен любимец. Негова официална стопанка е сестра ми, която настоява също така, че името му е Куба, а аз съм неофициалната такава и ми се пада само да го глезя и да си играя с него.Шаро умее да стои на задни лапи, да маха с уши и да се гушка.