Върнах се и знам, че съм ти липвала. Обещавам следващия път да те взема със себе си, а сега само ще разказвам.

Варна и пътят до Варна
Този път нямам време да разглеждам града, а нямам и желание – Варна е поредната бетонна площадка по морето, плажовете са мръсни, цените – неприлично високи и местните говорят на ебаси диалекта. Най-често срещаните думи в града са real и estate.

Пътуването до там обаче е повече от поносимо – за 25 лв Етап Адрес те превозват от София с чисти автобуси с климатик и усмихната стюардеса ти сервира студен Туборг по левче бутилката. Какво повече да искаш от едно пътуване?! (Признавам, че филмовият избор на борда си е направо гаден – Ван Хелсинг, ЕйсВентура и някакъв каубойски филм, но ако си достатъчно изморен просто не ти пука за такива неща).

В Търново се спира за почивка до заведението с най-мръсната тоалетна в света (тази от Трейнспотинг пасти да яде, честно), но няма как да се мине без това предвид рекрасния студен Туборг, който споменах по-горе. Оттам нататък следват много завои, малко магистрала и пренебрежим Ван Хелсинг. Вечерта разбирам от новините, че в морето на Варна има фекални води. Направо супер, явно няма да се ходи на плаж.

Концертът
… на Бебел Жилберто не е особено готин като концерт. Музиката е яка по начина, по който е яка докато я слушаш на път за работа, но няма почти никаква атмосфера – всички просто си седят и слушат. Тъпа работа.

Докато си танцувам права, лелката зад мен ме тупа по рамото и на местен диалект ми казва “Айде седни вече да си починеш”. Това да не ти е концерт на Софийска филдхармония бе, лелче! Тук ако си истински фен, танцуваш. Лелята е много настоятелна всъщност, а и на мен ми става неудобно само аз и още няколко човека от публиката да стърчим и да си танцуваме, затова сядам и правя малко снимки, всички от които – размазани, въпреки статива, който носех. Затова сори, но забрави за обещаните снимки – няма да има такива.

Самата Бебел е страшно енергична и непрекъснато прави жестове, с които по думите й “благославя” публиката. Говори доста като за концерт и на много езици и пее разтапящо. Изненадва се, когато публиката отказва да танцува. Търси извинение за това. Като че ли не е сигурна как да реагира и да разчита такава скованост. Дава най-доброто според ситуацията, просто ситуацията обаче не предразполага към кой-знае-колко.

Морето
… над Варна е мръсно. Толкова мръсно, че посмях да вляза само веднъж, колкото да не ме е яд, че съм отишла в Рим и не съм видяла Папата. През септември не ме търси по българското черноморие, поне не на север.

Лятото
… е към края си – побързай да хванеш каквито летни радости си пропуснал досега и не забравяй да се обадиш на приятели.