Дестинациите София – Малага и Малага – София са винаги интересни и наситени с преживявания, гледки и аромати, много повече от други европейски дестинации. Те са всъщност толкова вълнуващи, че след полет като днешния изпитвам силна нужда да се обърна към прекрасните хора, с които имах удоволствието да споделя тези няколко часа във въздуха.

На жената, която отказа да се премести, за да мине инвалидната количка за priority boarding пожелавам дълъг живот, за да доживее и тя времена, в които се налага първа да я качат на самолета.

На “дамата” до аварийния изход, която отказваше да качи чантата си в багажното отделение, за да не й я откраднат, желая да пътува заобиколена от нервни и изморени деца с крепки бели дробове.

На мъжа, който не беше взимал душ поне от седмица пожелавам силно налягане на водата в банята. Всяка неделя.

На бабата, която ядеше боклуци на борда, а после хвърляше празните опаковки на празната седалка до мен желая да получи контейнер за боклук пред прозореца на хола си, за да й бъде максимално удобно.

На чиченцето, което се обърна, за да види има ли човек зад него, видя, че има, след което рязко отпусна седалката си назад и вряза масичката в стомаха ми, пожелавам да пътува между дебели и потни хора, които го ръчкат с лакти, за да може и той да изпита това удоволствие.

На жената, която ме блъсна пред лентата на багажа, докато се опитвах да взема куфара си, защото нейният се виждал еееей там в началото на лентата, пожелавам щателни митнически проверки с cavity checks при всяко влизане и излизане от страната. За сигурността и удобството й.

Благодаря ви от сърце, фантастични мои спътници! Нямам търпение отново да ви засека на някое летище!