Какво те кара да се стремиш към най-доброто в живота си?

На какво си готов, за да ставаш все по-добър?

С какво е различно ежедневието ти от това на останалите?*

 

Защо сега тия въпроси в неделя сутринта? Неделите са за лежерности, тежките философски въпроси се обсъждат във вторник.

Сетовете от правила са ми важни. Всеки ден си има смисъл и предназначение – понеделниците са винаги преходни, във вторник се говорят и мислят сериозни неща; в сряда се мрънка, в четвъртък се гледат клипчета от YouTube и прочее.

Всеки ден между пет и шест следобед си давам време за съзерцание. За правене на нищо. Блея през прозореца. Правя си кафе – напълно механично (правенето, не кафето). Гледам в монитора без да го гледам. Нещо като full system discharge.

Веднъж в годината правя нещо, от което много ме е страх, в опит да надмогна себе си.

В неделя следобед с Иво пием кафе на едно от две места. В петък ми е времето за разговори със Силвия. И така нататък.

Всеки елемент от ежедневието ми е вкаран в правило. Правилата дават рамка, структура. Позволяват ти да излизаш от тях (защото как правиш нещо невероятно, ако си средностатистически български блогър и целият ти живот е невероятен?!). Затова си обичам правилата. Хубаво ми е да имам режим. От мен би излязла една прекрасна средностатистическа германка.

Следвам правилата, излизам от правилата, отново ги следвам… Имам режим. Режимът ме прави продуктивна. Количествените натрупвания рано или късно дават качество – на работа и на живот. Така ставам по-добра в нещата, които правя; но това е механизъм, не е мотивация. Мотивират ме собствените ми зверски амбиции. Знаенето, че вътре в мен има човек, който може още и повече. Безграничните ми вяра в и любов към себе си. Друга толкова съществена мотивация нямам.

Когато се обичаш толкова много, колкото аз, когато си готов да си се довериш напълно и безрезервно пък, въпросът на какво си готов, за да постигаш още и още просто не стои. Нещата се случват от самосебе си.

А ежедневието ми не е различно. Напротив, напълно еднакво е. В неделя следобед с Иво пием кафе на едно от две места; в петък ми е времето за разговори със Силвия…. разказах ти вече.

 

*Въпросите дойдоха от Absolut. Ако мислиш, че имаш какво да кажеш по темата – тук (но не се напрягай излишно, нали). Ако нямаш какво да кажеш по темата, но ти се намират излишни кликове – гласувай за моя текст и току виж ме изпратили в Стокхолм. Не че толкова харесвам Стокхолм, но в тия жеги съм готова да отида и там.