Понякога между това, което потребителите очакват от продуктите и това, което получават като опит, има разминаване или направо пропаст. И това се случва дори, когато дизайнер на продукта е самата природа.

Докато белех мандарини и псувах онази неминуема гадост между кората и самия плод, създадох мини-проекта The UX of Fruit: диаграми на това какво харесваме и не харесваме в някои плодове и подсказки какво би направило същите тези продукти-плодове по-смислени. Ето.

Бананите биха били идеален плод, ако не идваха с объркването от коя страна се белят и онази малка, черна гмеж в края, противоположен на дръжката.

 

Споменах за фрустрацията си с мандарините, нали? Същото важи и за по-големите им братовчеди, портокалите.

 

Нарът е плод, който силно ме озадачава. Рониш два часа семки, за да разбереш, че и семките си имат семки. Не, благодаря.

 

Ананас, анавас – колкото и да е вкусен и полезен, ананасът си остава истински кошмар за употреба.

 

Ок, тук малко преувеличавам. Семките не биха спрели никого да консумира диня, но ненужно отежняват процеса и правят този плод неподходящ за употреба на места, където добрите обноски имат значение.

 

И последно – тъй полезното авокадо, чиито костилки гоня с часове из кухнята. Спокойно мога да мина и без тях.