По-рано днес баща ми ми писа по Скайп и ме попита знам ли как се казва песента от рекламата на Тойота, за да си я намери. Казах му, че не гледам телевизия, не знам за коя реклама говори и го помолих да я опише. Описа я, и то добре, както разбрах по-късно.

След това се впуснах в търсене на рекламата. След известно време се отказах, защото просто не можех да я намеря, но дадох на баща ми линк към YouTube (мисля че дотогава баща ми никога не беше ровил в YouTube). След 5 минути той ми прати линк към рекламата, аз пък му намерих песента и се разбрахме.

Това, което ми направи впечатление, е че въпреки подробното описание на рекламата, което получих, не бях въвела правилните критерии за търсене – истински удар по егото ми на човек, който се смята за нинджа в търсенето на информация в интернет. Дадох си сметка, че ако бях гледала рекламата, преди да започна да я търся, щях да задам съвсем различни критерии.

Удивително е колко много информация възприемаме именно визуално и как визуалната информация ни създава изцяло нови карти на асоциациите.

А ето я и рекламата: