Има моменти, в които някой пише ужасии в блога си и му се сърдиш, че ти диша въздуха. Или моменти, в които си нинджа-зомби заради пост-наркотичната депресия и не знаеш откъде са се взели бисквитените трохи по клавиатурата. Има моменти, в които имаш огромен списък с неща, за които да пишеш, подредени по приоритет, дата и още няколко признака, а ти зяпаш нечий пънкарски живот в снимки, слушаш Лили и после пишеш безсмислени ентрита за тях, като ебаваш майката на шизофреничния си ред. После като истински фен сътворяваш нещо с лого и картинка и печелиш шанс да влезеш в секцията за истински фенове, но всъщност много повече ти се ще да си в Лондон и да разхождаш жълт чадър в дъжда, докато гледаш всичко по два пъти.
И всичко е една идея по-ясно, ако си влюбен в едно не-лондонско момиче, което обича живота, света и теб повече от всичко, дори когато си достатъчно глупав да не си с нея.