Някога, като студентка, Роко беше делила голям апартамент в центъра на София с двама съквартиранти. Съвместният им живот бил организиран кротко – те тихо и вътрешно се мразели взаимно, но никой не казвал нищо на другите.

Всички обаче обичали хладилника, но най-много го обичала Роко и затова често го пълнела с кулинарни чудеса и глезотии. А съквартирантите изяждали всичко, оставяли след себе си кочина и никога не казвали “Благодаря”. И всичко вървяло наред, докато един ден от хладилника не изчезнал пудинга на Роко. За много неща тя е безкрайно толерантна, но стане ли въпрос за пудинг, нещата стават неконтролируеми.

Та прибрала се Роко вкъщи и установила липсата на пудинга. Почервеняла от яд, пушек заизлизал от ушите й и изсъскала през зъби: “Щом искате война, имате война”. После спряла да купува каквото и да е, а съквартирантите й само след седмица умрели от глад.

Роко отдъхнала облекчено и си направила нов пудинг, този път всичкият само за нея.